PISA-метод за оценка на митрална регургитация

Д-р Сотир Марчев Медицински университет – София Клиника по кардиология

Един от най-често препоръчваните методи за оценка на тежестта на митралната регуртитация е PISA-методът. С този метод се изчислява както ефективния регургитационен отвор (effective regurgitation orifice – ERO), така и регургитационния обем. За тяхното определяне се измерват два показателя с ехокардиограф, оборудван с цветен доплер и се извършват четири изчисления с калкулатор. Целта на статията е да покажем на при една конкретна пациентка приложението на метода. PISA е съкращение от Proximal Isovelocity Surface Area (площта на проксималната изоскоростна повърхност), което е първото от четирите изчисления. Започва се с увеличено изображение (zoom) на митралната клапа от апикална позиция (фиг. 1).

Преместваме базовата линия (baseline) на цветния доплер надолу, така че скоростта, при която настъпва алайзинг (обръщане на цветовете) да е между 30 и 40 см/сек (на фиг. 2 е 36 см/сек – показано е със стрелка).

При тази настройка в кухината на лявата камера пред митралната клапа се изобразява зоната на алайзинг – смяна на оцветяването на регургитиращата кръв от синята в жълто червената скала. Както вече настроихме ехокардиографа, тази смяна става при 36 см/сек. Тоест навсякъде по зоната на алайзинг кръвта се движи с една и съща скорост (36 см/сек). Това е именно една проксимална изоскоростна повърхност. Често тя има вид на полусфера – отпред е сферична, а отзад е ограничена от митралните платна. Измерваме радиуса на тази полусфера – при нашата пациентка това е 1 см. Площта на сфера е 2πr2, площта на полусфера е 2πr2. При нашата конкретна пациентка площта на проксималната изоскоростна повърхност е 6,28 см2:

1. PISA e 2πr2 = 2 x 3,14 x 12 = 6,28 см2. Тъй като през тази площ кръвта се движи със скорост 36 сm/s можем да изчислим кръвотока през нея. Той е 226ml/s (тъй като 1 см3 = 1 ml):
2. Дебитът на кръвта през PISA e PISA x Va = 6,28 сm2 x 36 сm/s = 226ml/s

В следващата стъпка от същата апикална позиция с непрекъснат доплер регистрираме регургитациония джет.(фиг. 3)

Очертавайки неговия контур ехокардиографът измерва максималната скорост и времевия интеграл на скоростта (VTI). В показания случай (фиг. ) максималната скорост е 473 cm/s. Като разделим изчисления регургитациония дебит на измерената максимална скорост получаваме ефективният регургитационен отвор. При нашата пациента той е 0,48 см2.

3. Ефективният регургитационен отвор (ERO) е 226 ml/s / 473 cm/s = 0,48 см2. Стойности над 0,40 см2 означават тежка регургитация (табл. І). Както вече се отбеляза с непрекъснат доплер вече регистрирахме освен максималната скорост на джета и неговия времеви интеграл – в случая 146 см. Като умножим ефективния регургитационен отвор по интеграла получаваме търсения регургитационен обем – в случая 70 ml:
4. Регургитационният обем е ERO x VTI = 0,48 см2 x 146 см = 70ml. Стойности над 60 ml означават тежка регургитация.

Степен
Площ на ефективния регургитационен отвор (см2)
Лека < 0,20, Умерена - 0,20 – 0,29, Умерено тежка - 0,30 – 0,39, Тежка > 0.40 Таблица І. Определяне на тежестта на митралната регургитация според площта на ефективния регургитационен отвор.