Спиралното сърце

 

Днес ще говорим за структурата на сърцето и как то изхвърля кръвта.

Ако имаме мокра кърпа и трябва да изхвърлим водата от нея, ние можем да притискаме кърпата надлъжно, напречно, но най-добре ще я изстискаме като я усукаме. По същия начин сърцето може да се съкрати надлъжно, напречно, но най-много кръв ще изхвърли, ако се усука. То така и прави:

 

Видео1

 

Вижда се сърцето в хода на сърдечна операция, като в случая върхът му е фиксиран от тръба. Както виждате при всяко сърдечно съкращение сърцето се усуква и после са разсуква. Това му позволява да роботи максимално ефективно. То работи така, защото мускулът, който изгражда основните части от сърцето има спирален ход:

 

Снимка 2

 

Този спирален мускулен сноп първо отива до върха на сърцето като низходяща бримка, а след това възходящо се извива нагоре обратно. Този мускулен сноп се съкращава последователно. Първо низходящата част, което усуква сърцето и изхвърля кръвта от кухините му в артериите. След това се съкращава възходящата част на този мускулен сноп, което разсуква сърцето и води до пълненето му с на кръв от вените.

Това, че сърцето се състои от един основен мускулен сноп, спирално навит, е установено от един испански учен – д-р Франциско Торент Гуасп. Тоест много от структурите в природата – от молекулата на ДНК до мускулатурата на сърцето – имат спирален ход.

Това че сърцето се състои от един спирално навит мускулен сноп намира своето обяснение в еволюцията на животните. При най-елементарно устроените животни сърцето представлява един задебелен, пулсиращ кръвоносен съд. В хода на еволюцията този съд се усуква и си образува сърцето на по-сложно устроените животни и човека. През ембрионалното развитие се повторя този еволяционен ход.

 

Видео 3

 

Вижда се как при ембрионалното развитие на сърцето, един прав кръвоносен съд се усуква за да се образува сърцето.