Солта

Според много хора солта, захарта и брашното са „трите бели отрови на съвременния човек”. Наистина разликата между лекарството и отровата е в дозата. Солта е задължителна за съществуването на живота, но прекомерната й употреба води до болести. Колкото вода пием, толкова вода отделяме (затова препоръчваме на хората повече течности). Солта е тази, която задържа изпитата вода в тялото. Когато се употребява прекомерно количество сол, това води първо до увеличен обем на кръвта (обемна хипертония), която с времето преминава в типичната хипертонична болест. Артериалната хипертония от своя страна благоприятства появата на исхемична болест на сърцето и мозъчен инсулт. Установена е и връзка между високия прием на сол и риска за рак на стомаха, увреждане на бъбречната функция, увеличена загуба на калций и риск за остеопороза при възрастните.

Днес препоръчва дневната консумация на сол да не превишава 5 грама (тоест приблизително 1 чаена лъжичка) от всички хранителни източници.

Солта постъпва с храната главно чрез консумацията на технологично обработените и консервирани храни като хляб и хлебни изделия, колбаси, консервирани меса и риба, сухи супи, чипс, сирена, консервирани зеленчуци и особено туршии, сосове за подправки на ястия и салати, маслини и др.

Важен източник е добавената сол при приготвяне на ястията. Източник на сол са също храните, естествено съдържащи натриев хлорид в състава си, като прясната риба и месата. Високият прием на натрий особено през зимния сезон (2-3 пъти над горните препоръчителни граници за дневен прием) е един от сериозните проблеми в храненето у нас. Българите консумират над 10 грама сол дневно. Основният източник на натрий е солта, която се влага в хляба и хлебните изделия (40-50% от общото количество приет натрий), следвано от добавената сол към ястията (25-30% от приема на натрий), колбасите, туршиите, саламуреното сирене, пържените картофи и чипса и други солени храни. Много българи имат навика да солят допълнително готовите храни, даже без да ги опитат предварително.

Предпочитанията към солени храни са резултат на навик. Човек във всеки период от живота си може да привикне към по-малко съдържание на сол в храната си. Постепенното намаляване на солта и приема на солени храни довежда до вкусова адаптация към по-малко съдържание на сол, засилва интензитета на соления вкус и намалява предпочитанията към солените храни.

Ето няколко съвета как да намалим приема на сол:

•          Избирайте храни с ниско съдържание на сол.

•          Намалете консумацията на консервирани храни, колбаси, солена риба, туршии.

•          Консумирайте ядките неосолени.

•          Изкисвайте солените саламурени сирена и солените маслини във вода за известно време.

•          Приготвяйте храната с малко сол.

•          Избягвайте да солите допълнително блюдата на масата.

•          При приготвяне на ястията замествайте солта и подправяйте храната с растителни подправки, лимонов сок и оцет.

•          Консумирайте повече плодове и пресни зеленчуци, които са богати на калий. Този микроелемент повлиява благоприятно кръвното налягане.