Сърдечните операции

 

Една от честите причини за сърдечна операция са дефекти в работата на сърдечните клапи. Когато те не могат да се отворят докрай, това се нарича стеноза. Когато те не могат да се затворят докрай, това се нарича инсуфициенция или регургитация (тези два термина са синоними). Във всички тези случаи в хода на сърдечната операция болната сърдечна клапа се изсича със скалпел и на нейно място се поставя изкуствена. Изкуствената клапа обикновено е от метална сплав и тогава издържа да края на оставащия живот на пациента. Понеже кръвта би се съсирила върху този метал насред сърцето, тези пациенти пият цял живот лекарства, които намаляват съсирваемостта на кръвта. Всеки 30-45 дни тези болни ходят да им вземат кръв за определяне, дали  дозата на тези лекарства е оптимална, защото съсирваевостта на кръвта се мени според климата, вида храна и други. На млади момичета, на които им предстои раждане и при пациенти със склонност към кървене им се слагат биологични протези (обработени животински клапи), които не изискват да се пият лекарства намаляващи съсирваемостта на кръвта, защото не са метални. Тези протези обикновено издържан около 12 години, след което се подменят с нова протеза с нова сърдечна операция. Идна от модерните тенденции в  световната кардиохирургия е болната клапа да не смяна с протеза, а да се „ремонтира” на място – това се нарича пластика на клапата. Тя за съжаление не винаги е възможна  и много зависи от уменията на хирурга.

Другата честа причина за сърдечни операции е исхемичната болест на сърцето (ИБС). Сърцето движи кръвта из цялото тяло, но не се храни от кръвта, която движи. То си има собствена кръвоносна система, която храни дебелината на стената на сърцето. Тази собствена кръвоносна система обвива сърцето като корона и затова тези съдове се наричат коронарни. ИБС е когато тези съдове са болни. Ако те са запушени – това е миокарден инфаркт, защото тази част от сърцето,  която се храни от запушения съд умира и мускулът се замества от съединителна тъкан. Ако тези съдове са стеснени – това е стенокардия (гръдна жаба). При ИБС хирургът взема кръвоносен съд от другаде от пациента – например вена от крака му и пришива единия й край към аортата, която е източник на кръв, а другия й край към болната коронарна артерия след стеснението или запушването й. Така кръвта по този пришит съд заобикаля (байпасира) стеснението. Този пришит кръвоносен съд се нарича аорто - коронарен байпас. Хирургът може да вземе и  артерия от гръдната стена (артерия мамария) и да я пренасочи по същия начин да кръвоснабдява коронарната артерия  след стеснението или запушването й. Използването на артерия мамария се предпочита пред вземането на вени от краката на пациента, защото артерия мамария по принцип си е в гръдния кош и издържа по-дълго. Ако хирургът е работил грубо и е травмирал съдовете, байпасите се запушват бързо след операцията. Ако е работил добре – издържат над 10 години (след това обикновено се запушват от атеросклероза – тоест от това, което е запушило и коронарният съд).

Обикновено в хода на операцията собственото сърце на пациента се спира, за да може хирургът да работи. Пред това време кръвта из тялото на пациента се движи от машина за екстракорпорално кръвообръщение (ЕКК). При по-малки по обем операции и опитен  кардиохирург, той може да се опита да направи тази операция при биещо сърце.