Как да премерим кръвното налягане

I.Апаратура: Артериалното налягане неинвазивно се измерва със сфигмоманометър. Той обикновено се състои от:

а) маншета  от два слоя неразтеглив плат, между които в началото има гумен балон, който може да бъде напипан. Стандартната маншета е широка 12,5 см (т. е. 5 инча). За измерване на артериалното налягане на по-пълни хора е нужна по-широка маншета. От балона излизат два маркуча.

б) единият маркуч отива в ръчна помпа (гумена круша), чрез която налягането в гумения балон може да бъде покачено. До помпата има клапан с винт, чрез който налягането в маншетата може да бъде намалявано. Колкото винта е по-разхлабен, толкова налягането спада по-бързо.

в) другият маркуч отива в манометър, който измерва текущото налягане в гумения балон. У нас засега по финансови причини най-разпространени са анероидните манометри. Вътре в тях има извита сляпо завършваща тръбичка от тънък метал, която под налягането на въздуха вътре в нея се изправя и придвижва стрелката на манометъра. Естествено тази тръбичка с времето от употреба започва да се изправя и манометърът става неточен. Затова всеки анероиден манометър трябва на 6 месеца (или поне веднъж годишно) да бъде сверяван. Сверяването се извършва от техници, каквито има във всички наши големи болници.

Сред лекарите в западните страни най-разпространени са живачните манометри. В тях налягането на въздуха в маншона директно избутва стълб живак. Поради това те не се нуждаят от сверяване и са най-точни. Те обаче са по-големи по размер и са по-трудни за носене.

За нуждите на отделни пациенти (но не и на лекарите) се продават и автоматични електронни уреди за измерване на артериалното налягане. Те са най-неточни.

II.Принципи на измерването: След сърдечно съкращение налягането в артериите достига максималната си стойност, наричана систолно артериално налягане и след това започва да спада. Непосредствено преди следващото сърдечно съкращение то достига минималната си стойност, обозначавана като диастолно артериално налягане. Систолното артериално налягане зависи повече от ударния обем на сърцето, а диастолното артериално налягане - от тонуса на съдовете.

При измерване на артериалното налягане маншонът се навива около мишницата и балонът в него се раздува чрез ръчната помпа, докато се прекъсне кръвотока през a.brachialis. В този момент дистално от маншетата не се палпира никакъв пулс и със слушалка върху a.brachialis не се чува никакъв шум. След това чрез винта налягането в гумения балон се оставя плавно да намалява. Когато налягането в меките тъкани на ръката, причинено от натиска на гумения балон, спадне под систолното артериално налягане , кръвта над маншетата успява да премине надолу само в моментите на пиковото си налягане. Тя преминава поради стеснението турбулентно и причинява чуващ се през слушалката шум при всеки сърдечен удар. Тези шумове се наричат тонове на Коротков. Текущото налягане в балона измерено чрез манометъра при появата на този шум е приблизително равно на систолното. Когато спадащото налягане спадне под диастолното, артерията вече не се притиска, кръвта не среща стеснение по пътя си и се движи ламинарно т. е. безшумно. Затова момента на изчезване на тоновете на Коротков показва диастолното артериално налягане.

III.Техника на измерването: Измерването извършваме при седнал или легнал пациент. Ако пациентът седи, го караме да си отпусне ръката, като предмишницата лежи хоризонтално върху бюрото или скута му.

Навиваме маншетата плътно по мишницата. Ако маншетата е хлабаво навита, налягането на гумения балон вътре в нея не се предава достатъчно на меките тъкани на ръката и ще измерим фалшиво по-високо налягане.

Маншета се навива така, че гуменият балон, вътре в началото й, да се падне отпред върху артерията, а не отзад върху костта. Той трябва да обхваща поне 2/3 от обиколката на мишницата. Ако не може, трябва да се използува по-широка маншета, вътре в която има по-широк и съответно по-дълъг гумен балон.

Ако пациентът е седнал, маншетата навиваме върху мишницата на височината на сърцето, за да изключим допълнителното влияние на хидростатичното налягане. Обикновено при тази височина отпред маншетата е на 2 - 3 см над сгъвката на лакътя.

Обикновено измерваме артериалното налягане няколко пъти. Често първия път се измерват най-високите стойности, защото тогава пациентът е в очакване да научи налягането си. След като му го кажем, вторият път вече се измерва малко по-ниско артериално налягане.

IV.Предпоставки за измерването: Пациентът да си е починал поне 5 минути преди измерването; да не е пил кафе последния час; да не е пушил последните 15 минути; да не му е студено; да не е ползвал адренергични стимуланти, напр. фенилефрин в капки за нос или очни капки за разширяване на зениците.

V.Чести въпроси:

Въпрос 1. На двете ръце измервам коренно различни налягания. Кое е вярното?

Отговор: По-високото. По съдовете към ръката, където измервате по-ниското артериално налягане, има вродени или придобити стеснения, след които налягането е понижено. Ако пациентът е с клиника на аортна дисекация, разлики в артериалното налягане на двете ръце над 20 мм Hg са белег в подкрепа на тази диагноза.

Въпрос 2. На коя ръка се измерва артериалното налягане - на лявата или на дясната?

Грешен отговор: На лявата, защото обикновено тя е с по-малко мускули, които да пречат на притискане на артерията и на аускултацията на тоновете на Коротков.

Верен отговор: При първата среща с пациента измерваме артериалното налягане и на двете ръце, а впоследствие измерваме на ръката, където налягането е по-високо.

При пациенти след инсулт винаги измерваме на незасегнатата ръка, поради локалните промени в кръвообръщението от нарушената инервация на паретичната ръка.

Въпрос 3. При някои пациенти тоновете на Коротков се чуват почти до 0 мм Hg. Колко е тяхното диастолно налягане. Наистина ли е 0 мм Hg?

Отговор: Не. При някои хора като сложим слушалка върху a. brachialis може да чеум тоновете на Коротков и без апарат (което е аналогично на маншета с налягане 0 мм Hg). Това се дължи на турбулентен ход на кръвта причинен или от много бърз кръвоток (много малки деца, аортна регургитация, тиреотоксикоза и др.) или от стеснения и извивки на съдовете (напр. атеросклеротични промени). В тези случаи диастолното артериално налягане определяме по IV фаза (заглъхването) на тоновете на Коротков.