Име, състав и лекарствена форма                                      

 

Lanitop

Ланитоп

 

Лекарствена съставка

Metildigoxin.

 

Лекарствена форма

Tаблетки за перорално приложение, съдържащи 0.1mg metildigoxin.

 

 

Характеристика на продукта

 

Metildigoxin е сърдечен гликозид от групата на дигиталисовите препарати.  Както и останалите дигиталисови гликозиди предизвиква следните ефекти върху миокарда:

 

- Увеличава силата и скоростта на миокардното съкращение:

Положителното инотропно действие е в тясна връзка с калциевия ток: дигиталисовите гликозиди повишават концентрацията на вътреклетъчния свободен калций и с това подобряват контрактилността. Това води до повишен сърдечен дебит, подобрена циркулация във всички органи, намаление на венозния застой и оток, и подобряване на диурезата.

 

- Намалява сърдечната честота:

Отрицателният хронотропен ефект води до забавяне на синусовата честота.

 

- Намалява скоростта на проводимостта:

Намалената скорост на атриовентрикуларна проводимост обяснява забавената вентрикуларна честота при употреба на сърдечни гликозиди в случаи на суправентрикуларна тахикардия.

 

- Засилва вентрикуларната възбудимост:

Този ефект се наблюдава предимно при повишаване нивата на серумните гликозиди и може да стане причина за поява на мултиформени, предхождащи нормалното съкращение сърдечни контракции.

 

 

Клинични данни

 

Терапевтични показания

-      Сърдечна недостатъчност

-      Предсърдно мъждене/фибрилации

-      Пароксизмална предсърдна тахикардия

 

 

Дозировка и начин на приложение

 

Препоръчваните дози са средни стойности, които могат да бъдат значително променени в зависимост от индивидуалната чувствителност или нужда на пациента.

 

 - Бързо дигитализиране (напр. остра сърдечна недостатъчност):

Препоръчваната доза е 0.6 mg дневно (до 2 таблетки три пъти дневно), в продължение на 2 (4) дни.

 

- Умерено бързо дигитализиране:

Препоръчваната доза е 0.3 mg дневно (1 таблетка 3 пъти дневно), в продължение на 3 дни.

В случай на повишени метилдигоксинови нужди:

0.4 mg дневно (2 таблетки два пъти дневно), в продължение на 3 дни.

 

-Бавно дигитализиране:

Лечението може да започне с поддържаща доза.

 

- Поддържаща доза:

-      средната поддържаща доза е 0.15 mg дневно (1.5 таблетки дневно);

-      в случай на увеличени метилдигоксинови нужди (напр. пациенти с предсърдна фибрилация, хипертироидизъм) - 0.2 - 0.3 mg (2-3 таблетки дневно);

-      в случай на намалени метилдигоксинови нужди (напр. пациенти с ниско телесно тегло, хипотироидизъм) - 0.05 - 0.1 mg дневно (0.5-1 таблетка дневно).

 

Пациентите трябва да бъдат инструктирани, че предписаната от лекаря доза трябва да бъде задължително спазвана. Особено ако се пропусне отделна доза metildigoxin, тогава дозата, вземана на следващия ден, не трябва да бъде увеличавана, а да се продължи с нормално предписаната доза.

 

- Приложение в педиатрията

Дигитализирането трябва да бъде индивидуално.

- Пациенти в напреднала възраст

При пациенти в напреднала възраст (над 65 години) дозата трябва да бъде намалена според бъбречната функция.

 

Намалената бъбречна функция в напреднала възраст не винаги се изразява във високи серумни концентрации на креатинин поради намалената продукция на креатинин в тази възрастова група. Поради това е важно винаги да се използват коригирани стойности на креатининов клирънс, за да може точно да се определи състоянието на бъбречната функция.

 

- Пациенти с бъбречна недостатъчност

Дозите при пациенти с бъбречна недостатъчност се коригират според бъбречната функция.

 

Схема на дозиране:

 

Серумен креатинин

Креатининов клирънс

Дози

до 1.2 mg/100 ml (106 mmol/l)

до 2.0 mg/100 ml (176 mmol/l)

до 3.0 mg/100 ml (264 mmol/l)

>  3.0 mg/100 ml (264 mmol/l)

> 70 ml/min

> 45 ml/min

>30 ml/min

< 30 ml/min

пълна доза

1/2 от обикновено прилаганата доза

1/3 от обикновено прилаганата доза

1/4 от обикновено прилаганата доза

 

Общи забележки:

Трябва да се има предвид, че креатининовият клирънс е по-надежден параметър от серумния креатинин (особено при пациенти в напреднала възраст). Креатининовият клирънс може да бъде изчислен чрез равенството (равенство на  Cockroft и Gault), което може да бъде прилагано само при възрастни:

                       

                                       (140 - възраст [години] x тел. тегло [kg]

Мъже: ClCR [ml/min] =

                                                    72 x CCR [mg/dl]

 

ClCR = креатининов клирънс

CCR  = серумен креатинин

 

За жени стойността се намалява на 85% от определената по горната формула.

 

Продължителност на лечението

Лечението с metildigoxin обикновено е продължително.

 

Начин на приложение

Таблетките трябва да се приемат перорално, несдъвкани, с малко течност, за предпочитане след хранене.

 

 

Противопоказания

 

Metildigoxin не трябва да се прилага при пациенти с:

-          Интоксикация с други сърдечни гликозиди;

-          хиперкалциемия;

-          хипокалиемия;

-          хипертрофична обструктивна кардиомиопатия;

-          увредена АV проводимост (2-ра и 3-та степен на АV блок);

-          вентрикуларна тахикардия и вентрикуларна фибрилация;

-          аневризма на торакалната аорта;

-          синдром на синус каротикус;

-          синдром на Wolff-Parkinson-White;

-          алергия към лекарството.

 

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

 

Общи

-        Поради повишената чувствителност към сърдечни гликозиди, пациенти в напреднала възраст и тези в хипоксия, както и пациентите с остър миокарден инфаркт или миокардит и пациентите с алкално-киселинно и електролитно нарушение трябва да получават metildigoxin в намалени дози, като се поставят под непрекъснат контрол.

-        Най-често дигиталисовата интоксикация е в резултат на бъбречно увреждане и хипокалиемия. Редовно трябва да се оценяват серумните електролити и бъбречната функция, като се избягва развитието на електролитен дисбаланс.

-        При пациенти с бъбречно увреждане дозата на гликозидите трябва да бъде коригирана според бъбречния клирънс.

-        При пациенти с хипотироидизъм дозата прилаган metildigoxin трябва да бъде намалена; при пациенти с хипертироидизъм може да се наложи увеличаване на дозата в зависимост от серумните хормонални нива.

-        Хиперкалциемия от какъвто и да е произход е предразполагащ фактор за дигиталисова токсичност. Прилагането на калций, особено интравенозно, трябва да се избягва при лечение с metildigoxin.

-        Специално внимание следва да се отделя на пациенти с брадикардна аритмия, белодробно сърце и преди кардиоверсия.

-        Когато metildigoxin се прилага в комбинация с медицински въглен, холестирамин, колестипол, антиациди или каолин-пектин, двете лекарства трябва да се приемат през не по-малко от два часа.

-        Да се пази от деца!

 

Влияние върху способността за шофиране и работа с машини

 

Няма данни за влияние на metildigoxin при шофиране или работа с машини.

 

Бременност и кърмене

 

Не са наблюдавани тератогенни ефекти. Metildigoxin преминава в кръвообращението на плода при бременни. Няма адекватни данни от клиничен опит с metildigoxin при бременни жени. Metildigoxin трябва да се използва при бременни само ако очакваният ефект оправдава потенциалния риск за плода.

 

Майките трябва да бъдат под непрекъснат контрол. Дозата трябва да се определя индивидуално според нуждите на пациентката. Нуждите от гликозиди могат да нараснат през последните седмици на бременността. Същевременно, след раждането често се налага намаляване на дозата.

 

Metildigoxin преминава в кърмата. Няма абсолютни противопоказания за приложение на лекарството при кърмачки, но трябва редовно да се проследява сърдечната честота на новороденото кърмаче.

 

 

Нежелани лекарствени реакции

 

Сърдечносъдова система

-        аритмии (най-често вентрикуларни, предхождащи нормалния ритъм съкращения, вентрикуларна тахикардия, брадикардия, АV блок).

 

Стомашно-чревна система:

-        често загуба на апетит, коремни симптоми (напр. гадене, повръщане);

-        рядко диария;

-        в изолирани случаи - мезентериален инфаркт.

 

Централна нервна система:

-        понякога главоболие, отпадналост, безсъние;

-        рядко психични промени, депресия, халюцинации и психози;

-        визуални нарушения (напр. виждане в жълто).

 

Други:

-        рядко гинекомастия;

-        рядко алергични реакции като еритем, лупус еритематодес и лупус еритематодес-подобен синдром.

 

Предозирането на metildigoxin може да усили нежелани лекарствени реакции, а тежката интоксикация може да причини животозастрашаващи сърдечни аритмии.

 

Взаимодействие с други лекарства и други форми на взаимодействие              

При прилагане на metildigoxin едновременно с други лекарства или съединения могат да се получат следните реакции:

 

Потенциране на действието на metildigoxin

 

Лекарство

Механизъм на действие

- калций

(особено при интравенозно приложение)

потенциране на гликозидната токсичност чрез синергичен ефект

- диуретици

- лаксативи (прекалена употреба)

- пеницилини

- amphotericin B

- carbenoxolone

- глюкокортикоиди

- ACTH

- салицилати

потенциране на гликозидното действие чрез повлияване на калиевата или магнезиева обмяна

- блокери на калциевите канали

  (verapamil, diltiazem)

- captopril

- spironolactone

- quinidine

- amiodarone

- propafenone

- flecainide

- itraconazole

повишаване концентрацията на серумните гликозиди

- тетрациклини

- erythromycin

повишаване нивото на чревна гликозидна абсорбция чрез разграждане на патологичната бактериална флора, която разгражда сърдечните гликозиди в чревния тракт

- reserpine

- бета-блокери

потенциране на брадикардията

- suxamethonium chloride

- трициклични антидепресанти

- симпатикомиметични лекарства

- фосфодиестеразни инхибитори

   (напр. theophylline)

повишен риск от сърдечни аритмии

- калиеви йони

- калий-щадящи диуретици

намален гликозиден прием в миокарда

- медицински въглен

- холестирамин

- colestipol

- антиациди

- каолин-пектин

- sulfasalazine

- прокинетични средства (напр. metoclopramide)

намалена чревна абсорбция на гликозиди

- neomycin

- PAS

- цитостатици

намалена чревна абсорбция на гликозиди чрез дразнене на чревната стена

- phenytoin

увреждане на гликозидната абсорбция, изместване на гликозидите от миокардния рецептор

 

Spironolactone може да причини отчитането на фалшиво повишени стойности на дигоксинови нива при определяне с радиоимунен метод. Това може да намали бъбречния дигоксинов клирънс и в тази връзка дигоксиновите серумни концентрации трябва да бъдат интерпретирани единствено във взаимовръзка с клиничното състояние.

 

Предозиране

 

Терапевтичните граници на metildigoxin са малки. Терапевтичните серумни нива на metildigoxin са в диапазона 0.5 до 2.0 ng/ml, като над тази стойност признаците и симптомите на токсичност са много по-често срещани.

 

Симптоми на интоксикация

Симптомите на интоксикация включват стомашно-чревни, кардиални и от страна на централната нервна система прояви.

Кардиалните симптоми на интоксикация са по принцип най-тежки и животозастрашаващи и включват мултиформени, предхождащи нормалната вентрикуларна контракция миокардни съкращения, вентрикуларно трептене и фибрилации, асистолия. Тежестта на интоксикацията зависи от количеството погълнат гликозид, както и от екстравазалната и интрацелуларна калиеви концентрации.

 

Лечение на интоксикацията

 

-      Незабавна стомашна промивка, ако приемането на лекарството е станало в предхождащите прегледа 4 часа. Препоръчва се прилагането инжекционно на атропин (0.5 - 1.0 mg, интравенозно или подкожно), особено при пациенти с брадикардия. Във всички останали случаи пациентите трябва да получат медицински въглен.

 

-      Антидот
Разработен е антитялов дигоксинов фрагмент (
Fab) за лечение на всички случаи на животозастрашаваща дигиталисова интоксикация с тежка сърдечна аритмия и тежки усложнения след опити за самоубийство или инцидентно предозиране.
Дигиталисовият антитоксин свързва дигоксин, дигоксинови производни и дигитоксин в неактивно антитяло - гликозид комплекси, с което намалява ефектите на интоксикацията.

Не се извършват форсирана диуреза, хемодиализа и перитонеална диализа, тъй като с тях не може да се елиминират дигиталисовите гликозиди.

 

-      Симптоматично лечение
Ако има данни за хипокалиемия, тя трябва да се коригира с добавяне на калий. Калият е противопоказан при пациенти със сърдечен блок.
В случаи на масивно предозиране,  в началото може да има хиперкалиемия. Тя трябва да бъде коригирана с интравенозно инфузиране на глюкозни разтвори, съдържащи инсулин.

За корекция на аритмии:
Phenytoin 125 - 250 mg под формата на бавна венозна инжекция, последвана от перорално лечение или лидокаин 50 - 100 mg под формата на бавна венозна инжекция, последвана от венозна инфузия (2 - 4 mg/min).

Ако описаните дотук мерки се окажат неефективни, трябва да се прецени извършването на кардиоверсия.

За корекция на брадикардия (пулсова честота под 60 удара/
min):
Atropine 0.5 mg интравенозно, при нужда се повтаря; ако няма ефект, може да се постави (временно) пейсмейкър.

Всички терапевтични действия трябва да се провеждат при непрекъснат ЕКГ контрол.

 

Фармакологични данни

 

Разпределение

Както и останалите дигиталисови гликозиди, metildigoxin лесно прониква в клетките. Това няма отношение към неговите фармакодинамични свойства, тъй като гликозидните рецептори са разположени върху клетъчната повърхност. Същевременно, честотата на обратна дифузия в екстрацелуларното пространство частично определя скоростта на елиминиране и оттук - продължителността на действие на препарата.

Обемът на разпределение достига 920 l. Приблизително 20-30% от metildigoxin  се свързва със серумните протеини.

 

Метаболизъм и излъчване

Metildigoxin частично се деметилира до дигоксин в черния дроб; непромененият metildigoxin и дигоксин могат да бъдат открити едновременно в серума и в урината. Частичното деметилиране на metildigoxin до дигоксин няма практически последствия, тъй като и двата гликозида са еднакво кардиоактивни.

Metildigoxin се елиминира основно през бъбреците (около 60%). Дневната загуба е около 20% от общото количество лекарство в организма. Metildigoxin има време на полуживот приблизително 48 часа, като средната продължителност на ефекта му е 6 дни.

Излъчването на metildigoxin е забавено при пациенти с увредена бъбречна функция.

 

Бионаличност

Абсолютната бионаличност на metildigoxin таблетки е почти 100%.

 

 

Фармацевтични данни

 

Списък на помощните съставки

Lactose, povidone, crospovidone, sodium starch glycolate, microcrystalline cellulose, colloidal anhydrous silica, magnesium stearate.

 

Срок на годност

5 години.

 

Условия за съхранение

Таблетките трябва да се съхраняват на сухо място, при температура под 25оС и защитени от светлина.

 

Вид и съдържание на опаковката

Блистър. Опаковката съдържа 30 таблетки.