Sioforâ850

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

 

 

    1. Търговско име на лекарствения продукт

    SioforÒ 850 (Сиофор 850)

 

    2. Количествен и качествен състав

    Една таблетка филмирана SioforÒ 850 съдържа 850 mg metformin hydrochloride.

 

    3. Лекарствена форма

    Таблетки филмирани.

 

    4. Клинични данни

    4.1 Показания

    Неинсулинозависим захарен диабет (НИЗЗД, тип 2), особено при затлъстяване, ако не е възможно задоволително коригиране на метабилизма чрез подходяща диета или физически упражнения.

 

    SioforÒ 850 може да бъде комбиниран със сулфонилурейни препарати ако се имат предвид противопоказанията.

 

    4.2 Дозировка и начин на употреба

    Контролът при пациента с диабет трябва да става в съответствие с хранителния режим и в зависимост от резултатите на метаболитните изследвания (кръвна захар, глюкозурия).

 

    Терапията трябва да се въведе постепенно, започвайки с ½ до 1 филмирани таблетки SioforÒ 850 (еквивалентно на 0,43-0,85 g metformin hydrochloride дневно).

 

    Ако метаболитният контрол е неадекватен, дозата трябва да се повиши постепенно под лекарски контрол на интервали от една седмица, докато се достигне терапевтичната доза.

 

    Необходимите дневно дози са между 1 и 3 филмирани таблетки SioforÒ 850 (еквивалентно на 0,85 до максимум 2,55 g metformi hydrochloride дневно).

 

    Дневна доза от 2 филмирани таблетки SioforÒ 850 (еквивалентно на 1,7 g metformin hydrochloride дневно) обикновено се смята за достатъчна. Дневни дози над 3 филмирани таблетки SioforÒ 850 (еквивалентно на 2,55 g metformin hydrochloride дневно) не предизвикват последващо нарастване на ефекта.

 

    Филмираните таблетки трябва да се преглъщат цели с течност (напр. чаша вода) и храната.

 

    Ако е необходима дневна доза от 2 или повече таблетки, тя трябва да се раздели на 2 или 3 единични приема с храната. Разделението на дневната доза е по-маловажно за правилното коригиране на кръвната захар, отколкото за по-добрата поносимост.

 

    Продължителността на лечението се диктува от хода на болестта.

 

    4.3 Противопоказания

    SioforÒ 850 не трябва да се употребява ако същствуват следните рискове:

Ø      Нарушения в бъбречната функция

Ø      Нарушения в чернодробната функция

Ø      При метаболитна декомпенсация с ацидоза, прекоматозно състояние или хиперосмоларна, или диабетна кетоацидозна кома

Ø      Тежки сърдечно-съдови функционални нарушения, включително периферна артериална оклузивна болест

Ø      Дихателна недостатъчност

Ø      Хипоксични състояния (напр. при анемия, гангрена, колапс, шок)

Ø      Диабетна ретинопатия след 1 стадий

Ø      Катаболитни състояния, напр. неопластични заболявания

Ø      Тежки хронични или тежки остри инфекции

Ø      Алкохолизъм

Ø      Известна свръхчувствителност към metformin hydrochloride или някоя съставка, съдържаща се в SioforÒ 850.

 

    Приложението на SioforÒ 850 трябва да се преустанови:

Ø      Преди планирани оперативни интервенции чрез обща анестезия

Ø      Преди рентгенови изследвания с венозно прилагане на контрастни материи (виж 4.4 Специални противопоказания и специални предупреждения за употреба)

Ø      При диети за отслабване (при по-малко от 1000 kcal или 4200 kJ/дневно)

Ø      При планирана или настояща бременност и по време на кърмене

    В тези случаи трябва да се избере друг вид хипогликемична терапия (например с инсулин).

 

    Напредналата възраст (> 65 години) представлява относително противопоказание.

    Тъй като болните в напреднала възраст често имат нарушения на функциите на някои органи и съответно променена фармакокинетика и/или няколко заболявания, рискът от лактацидоза се увеличава при терапия със SioforÒ 850. Необходима е критична оценка, дали здравословното състояние на болния позволява да се прилага лечение със SioforÒ 850.

 

    Забележка:

    SioforÒ 850 не е показан при:

Ø      Болни с инсулинозависим диабет тип 1

Ø      При пълна вторична неефективност на сулфонилурейната терапия при захарен диабет тип 2.

 

    Няма опит от терапията с метформин при много редкия диабет от 2-ри тип при млади хора (т.нар. MODY diabetes).

 

    4.4 Специални противопоказания и специални предупреждения за употреба

    Потвърждаването на нормална бъбречна функция е предварително условие за лечението със SioforÒ 850, тъй като натрупването на metformin hydrochloride и съответно увеличаването на риска от лактацидоза се определя в частност от тези функции. Особено внимание също се изисква при нарушение на чернодробните функции, когато клирънсът на лактата може да бъде смутен.

 

    Серумните нива на креатинина трябва да се определят преди терапията и на интервали от шест месеца (в някои случаи и по-рано, например при интеркурентни инфекции, при възрастни болни).

 

    Трябва да се има предвид, че особено при възрастни хора, само серумните креатининови нива не винаги са достатъчно информативни и че при необходимост преди терапията трябва да се изчисли и креатининовият клирънс.

 

    Чернодробните функции също трябва да се определят предварително и в хода на лечението.

 

    В изолирани случаи не може да се изключи и нарушение на метаболизма на витамин В12, поради което кръвната картина при всеки болен трябва да се мониторира годишно. В случай на нарушение, промените в кръвната картина се коригират с допълнително приложение на В12.

 

    Консумацията на големи количества алкохол е рисков фактор за възникване на хипогликемия и лактацидоза. Ето защо, при лечението със SioforÒ 850 трябва да се избягва приема на алкохол.

 

    Специални предупреждения:

 

    По врене на рентгенови изследвания с венозно прилагане на контрастни материи съществува риск от остра бъбречна недостатъчност. Терапията със SioforÒ 850 трябва да бъде преустановена два дни преди провеждането на изследването и може да се продължи 2 дни след изследването.

 

    Терапията със SioforÒ 850 също би трябвало да се прекъсне временно при случаи на оперативни интервенции с обща анестезия.

 

    Бъбречната функция трябва редовно да се проследява при възрастни болни. Лечението със SioforÒ 850 може да се продължи при възрастни само ако бъбречната функция е адекватна за възрастта. При необходимост дозата се редуцира.

 

    Тъй като необходимостта от SioforÒ 850 може да намалява с подобрението на нивата на кръвната захар, назначената доза на препарата трябва редовно да се преосмисля, например редукция на дозата или опит за преустановяване на лечението при твърде малка доза. Това важи особено при възрастни пациенти, с цел да се избегне рискът от лактацидоза.

 

    Ако самостоятелно ефектът на SioforÒ 850 не е достатъчен за нормализиране на кръвната захар, SioforÒ 850 може да се комбинира със сулфонилурейни препарати.

 

    4.5 Лекарствени и други взаимодействия

    При продължително лечение със SioforÒ 850, както въвеждането, така и прекратяването на допълнителното фармакологично лечение може да влоши контрола върху диабета.

 

    Потенциране на хипогликемичния ефект е възможно при едновременното приложение на лекарствени продукти като:

Ø      Инсулин и орални антидиабетни средства (напр. сулфонилурейни, акарбоза)

Ø      Нестероидни противовъзпалителни медикаменти (салицилати и пиразолони)

Ø      МАО-инхибитори

Ø      Окситетрациклини

Ø      АСЕ-инхибитори

Ø      Фибрати

Ø      Циклофосфамид или негови деривати с възможна хипогликемия като резултат.

 

    Бета-рецепторните блокери и антихипертензивните лекарства като клонидин, резерпин и гванедипин могат също да понижат нивата на кръвната захар при продължителна терапия. Тези лекарства блокират контрарегулаторните механизми при хипогликемия, което нарушава субективното усещане на предупредителните симптоми.

 

    Субстанции, които забавят екскрецията на SioforÒ 850, напр. циметидин, повишават риска от лактацидоза.

 

    Хипогликемичният ефект на SioforÒ 850 може да бъде намален от:

Ø      Глюкокортикоиди

Ø      Естроген-прогестеронови комбинации, орални контрацептиви

Ø      Епинефрин и други симпатикомиметици

Ø      Глюкагон

Ø      Тиреоидни хормони

Ø      Тиазидни и бримкови диуретици

Ø      Диазоксид

Ø      Фенотиазини и

Ø      Производни на никотиновата киселина

 

    Субстанции, които намаляват захвата на SioforÒ 850, напр. гуар, холестирамин, редуцират ефектите на SioforÒ 850.

 

    По време на лчението със SioforÒ 850, екскрецията на фенпрокумон (phenprocoumon), и вероятно на други кумарини, се засилва. Мониториране на хемокоагулацията е необходимо ако се въведе или преустанови лечение със SioforÒ 850 по време на лечение с кумарин (перорални или индиректни антикоагуланти).

 

    Острата или хронична употреба на алкохол може да потенцира по непредсказуем начин метформиновите хипогликемични ефекти и повишението на серумните нива на лактата.

 

    4.6 Бременност и кърмене

    :Няма достатъчен опит за използване на медикамента по време на бременност. Съществуват данни за повишена перинатална смъртност при изложени на този риск деца; това обаче вероятно се дължи на недостатъчния контрол върху налично заболяване при лечение с metformin hydrochloride в късния период на бременността. Инсулинът трябва да се счита като предпочитано средство на лечение по време на бременност.

 

    Няма достатъчно опит от прилагане на препарата по време на кърмене. Не е известно дали метформин или негови метаболити се излъчват в кърмата. Ако е необходимо прилагането му по време на кърмене, то кърменето трябва да се преустанови.

    4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

    Сам по себе си SioforÒ 850 не предизвиква увреждане на способността за шофиране. При комбинирано лечение със сулфонилурейни или други препарати с хипогликемичен ефект, е възможно да бъде намалена способността за шофиране или работата с машини във връзка с хипогликемията.

 

    4.8 Нежелани лекарствени реакции

    Гастроинтестиналните нежелани реакции като гадене, повръщане, коремни болки, подуване на стомаха, загуба на тегло, диария и метален вкус в устата възникват в началото на терапията при 5-20% от болните. Преустановяване на терапията обикновено не се налага, тъй като оплакванията отзвучават, дори и без да се променя дозировката. Една продължителна диария преминава след прекъсване на лечението. Честотата и тежестта на гастроинтестиналните оплаквания може да бъде снижена чрез намаляване на дозировката и приемане на SioforÒ 850 с храната.

 

    Главоболие, замайване и уморяемост възникват рядко.

 

    В много редки случаи могат да възникнат реакции на свръхчувствителност.

 

    При терапия с метформин е описан един случай на левкобластен васкулит и пневмонит.

 

    В изолирани случаи могат да възникнат нарушения на хемопоезата под формата на мегалобластна анемия, поради инхибиране на резорбцията на витамин В12 и фолиевата киселина.

 

    В много редки случаи при лечение със SioforÒ 850 може да възникне лактацидоза, която може да доведе до животозастрашаващи състояния (напр. кома). Такава метформинова лактацидоза води до смърт при 50% от случаите. Случаи с лактацидоза, освен тези при предозиране, могат да бъдат: нарушена бъбречна или чернодробна функция, алкохолна консумация, други заболявания е ефекти върху окислителния метаболизъм като сърдечна декомпенсация или тежки инфекции, катаболитни състояния, както и взаимодействия с други лекарствени продукти.

 

    Симптоми на заплашваща лактацидоза могат да наподобяват директните нежелани реакции на метформин: гадене, повръщане, диария и коремни болки. Разгърната картина с мускулни болки и спазми, хипервентилация, замъгляване на съзнанието и кома могат да се развият за часове.

 

    При комбинирано лечение със сулфонилурейни препарати, може да има хипогликемични епизоди като изключение. Белези за това са: внезапно изпотяване, тремор, сърцебиене, ажитация, булимия, изтръпване в областта на устата, главоболие, побледняване, сомнолентност, нарушение на съня, тревожност, непрекъснати движения, раздразнимост, депресивно настроение. При задълбочаване на хипогликемията, пациентът може да загуби съзнание.

 

    4.9 Предозиране

    Симптоми на предозиране

    Предозирането с metformin hydrochloride не предизвиква хипогликемия, но засилва риска от лактацидоза.

    Най-честата причина не е остро предозиране, а по-скоро противопоказания като например бъбречна недостатъчност.

 

    Симптомите на лактацидоза започват с гадене, повръщане, диария, коремни болки, мускулни болки, последвани от хипервентилация, замъгляване на съзнанието и кома. Клинично манифестираната метформинова лактацидоза е с леталитет от 50%.

 

    Ако се подозира лактацидоза, или има данни за метформиново предозиране, например при опит за самоубийство, винаги е необходима хоспитализация.

 

    Терапия след предозиране

    Хемодиализата е най-ефективната мярка за премахване на лактата и метформина. Симптоматично трябва да се стабилизира хемодинамиката, да се компенсира ацидозата и хипоксията да се коригира. Диагнозата се потвърждава чрез определяне концентрациите на лактата и метформин в серума.

    Концентрациите на метформин в еротроцитите са добър индикатор за настъпила кумулация и за необходимостта от повтаряне на хемодиализната процедура.

 

    5. Фармакологични данни

    5.1 Фармакодинамични свойства

    SioforÒ 850 притежава хипогликемичен ефект само при болни с неинсулинозависим тип захарен диабет (НИЗЗД, тип 2), но не и при лица с нормален метаболизъм.

 

    Метформин има антихипергликемично действие, което не е свързано със стимулация на инсулиновата секреция. Антихипергликемичното действие произлиза от много механизми, относителната значимост на които все още не е напълно установена:

Ø      Увеличено усвояване на глюкозата чрез повишен захват на глюкоза и окисление в мускулите и мастната тъкан

Ø      Намаление на чернодробната продукция на глюкоза чрез инхибиция на глюконеогенезата

Ø      Забавена интестинална абсорбция на глюкозата

 

    Ефективността на metformin hydrochloride зависи от наличие на минимално количество инсулин. Възможно е леко влияние на metformin hydrochloride върху инсулиновата секреция, въпреки че клинично това не е значимо.

 

При теапия със SioforÒ 850 съществува известен антитромбинов ефект и намаление на серумните нива на триглицеридите, които най-вероятно не са свързани с ефектите върху глюкозния метаболизъм

 

    Фармакологичен клас:

    Перорален медикамент за намаляване на глюкозата в кръвта (перорален антидиабетен препарат)

    ATC код: А10 В А02

 

    5.2 Фармакокинетични свойства

    Метформин се резорбира напълно след орално приложение. Бионаличността му при дози от 0,5 до 3,0 g е 40-60%. Максимални плазмени концентрации (Сmax около 2 mg/ml или 15 mmol) се достигат за около 2 часа. Резорбцията е пълна след 6 часа.

 

    Метформин практически не се свързва с плазмените протеини.

 

    Разпределението на метформин е бързо, с обем на разпределение между 63 и 276 литра. Изглежда съществува един “по-дълбок” компартимент, в който става по-бавна обмяна. Натрупване на метформин се открива в слюнните жлези, червата, бъбреците и черния дроб.

 

    Метаболизмът на метформин не е установен. Екскрецията се извършва напълно през бъбреците.

 

    Средното време на полу-елиминиране от плазмата е между 1,5 и 4,5 часа. Малко количество – вероятно кореспондиращо от “дълбокия” компартимент – се отделя с време на елиминиране от 8,9 до 91 часа.

 

    Бъбречен клирънс от 350-55 ml/min означава активна тубулна секреция. Капацитетът за екскреция на метформин корелира с креатининвия клирънс.         Натрупване на медикамента е вероятно да става при нарушена бъбречна функция.

 

    5.3 Предклинични данни за безопасност

    Остра токсичност

    Изследванията за остра токсичност при животни не са показали данни за особена чувствителност.

    (Виж раздел 4.9. Предозиране)

 

    Хронична токсичност

    Изследванията за хронична токсичност при плъхове (до 18 месеца), кучета (18 месеца) и маймуни (2 години) не са предоставили данни за свързани със субстанцията специфични токсични ефекти.

 

    Мутагенен и туморогенен потенциал

    Метформин е бил изчерпателно изследван по отношение на канцерогенни ефекти. Тестовете за мутагенни ефекти върху бактерии са били негативни, но е наблюдавана индукция на хромозомни промени при клетки на бозайници in vitro. Значението на тези резултати не е изяснено.

    Дълготрайните изследвания върху животни не са разкрили данни, че метформин притежава туморогенен потенциал.

 

    Токсичност по отношение на репродуктивността

    Metformin hydrochloride при плъхове няма тератигенни свойства в проучваните дози, NOEL (no observed effect level) – “нивото на липса на ефект” за ембрио-фетусни токсични ефекти и за влияние върху женската репродуктивност е определено на 300 mg/kg дневно. Мъжката фертилност се уврежда при дозировки от 600 mg.kg дневно. Дозите на metformin hydrochloride от 140 mg/kg дневно (орално приложение) при зайци не са предизвикали тератогенни ефекти и при пренатално, и при постнатално третирани плъхове (в перорални дози до 600 mg/kg дневно).

 

    6.Фармацевтични данни

 

    6.1.Списък на помощните вещества и техните количества

 

Povidone

26,5

mg

Hypromellose

17,6

mg

Magnesium stearate

2,9

mg

Macrogol 6000

1,3

mg

Titanium dioxide

5,2

mg

    6.2.Физико-химични несъвместимости

Не са известни.

 

    6.3 Срок на годност

    Срокът на годност на SioforÒ 850 е 3 години.

 

    Този лекарствен продукт не трябва да се използва след изтичане на срока на годност.

 

    6.4 Специални условия на съхранение

Няма.

 

     6.5 Данни за опаковката

     Опаковка с прозрачен ригиден PVC филм, запечатана с алуминиево фолио, която се пробива чрез натиск (push-through package).

 

    Една оригинална опаковка съдържа:

    30 таблетки филмирани

    60 таблетки филмирани

    120 таблетки филмирани

 

    6.6 Препоръки при употреба / разпространение

    SioforÒ 850 е лекарство, което се отпуска само по лекарско предписание.

 

    7.Притежател на разрешението за употреба

    Berlin-Chemie Ag

    (Menarini Group)

    Glienicker Weg 125

    12489 Berlin, Germany

 

    8.Регистрационен номер в регистъра

    9700066

 

9.      Дата на първото разрешение за употреба на лекарствения продукт

    12.12.1997 г.

 

    10.Дата на последната редакция на текста

    Февруари 2002