Пейсмейкъри

Пациентите, които имат много бавен пулс, който им пречи да живеят и работят нормално се лекуват с пейсмейкъри. Пейсмейкърът е електронно устройство, което зададен от нас брой пъти в минута, подава електрически импулс от батерия по имплантирана в тялото на пациента жица до сърцето на болния.

    Нарушението на сърдечния ритъм при даден пациент може да е само временно – напр. ако се дължи на отравяне с дигиталис, след излъчване на дигиталиса от тялото на пациента, ритъмът ще се възстанови; ако се дължи напр. на повишен калий в кръвта от бъбречна недостатъчност, след коригиране на калия с хемодиализа, проводното нарушение ще изчезне. В такива случай се използува временен пейсмейкър, който след отзвучаване на нуждата от него се отстранява. Временните пейсмейкъри най-често са с размерите на уокмен и седят или в джоба на пижамата на болния или в шкафчето му. От тях тръгва жица, която под ключицата на пациента навлиза в тялото му през игла под ключицата и от там по венозен път достига до върха на дясната камера. Работят най-често със стандартни плоски батерии от 9 волта. Временният пейсмейкър подава ток от тази батерийка през жицата до върха на дясната камера, обикновено 75 пъти в минута и така води сърдечния ритъм.

    Когато временното нарушение на сърдечния ритъм отзвучи, пейсмейкърът се изключва (това обикновено става чрез едновременно натискане на две копчета върху него, за да не може да бъде извършено по невнимание), а жицата се изтегля от тялото на пациента през входната игла.

    Когато предполагаме, че нарушението на сърдечния ритъм на даден пациент ще е завинаги или, че ще се повтаря и в бъдеще, се имплантира постоянен пейсмейкър. Постоянните пейсмейкъри обикновено са с размерите на ръчен часовник и имат вътре вградена литиева батерия за 10 до 12 години. Те по хирургичен път се зашиват под кожата на гърдите и от тях тръгва проводник (електрод) до сърцето. След 10 – 12 години, когато батерийката се изтощи, пейсмейкърът хирургически се сменя с нов. Едновременно с него се подменя и електродът до сърцето, защото през тези години той вече се е амортизирал. Постоянните пейсмейкъри обикновено също се настройват да подават 75 импулса в минута. Някои пейсмейкъри са така произведени, че когато батерийката започне да им се изтощава, си качват честотата на 80/min и така ни дават знак, че трябва да ги сменяме.

    Често нарушенията в образуването и провеждането на импулсите са пристъпни – появяват се, изчезват и после пак се появяват. Пейсмейкърът е нужен само в моментите, когато те са налице. Затова болшинството временни и постоянни пейсмейкъри след като подадат импулс през електрода към сърцето, те следят през същия този електрод дали сърцето няма да се възбуди само. Ако до определено време пейсмейкърът не регистрира електрически импулс от спонтанно самовъзбуждане на сърцето, подава следващия си токов импулс и пак преминава в режим на следене. Ако пейсмейкърът регистрира спонтанна електрическа активност на сърцето, той се потиска, престава да пейсира и оставя сърцето само да работи. Ако собствената електрическа активност на сърцето прекъсне, пейсмейкърът се включва отново.

    Тъй като постоянните пейсмейкъри са изцяло скрити в тялото на болния, някои от тях могат да бъдат командвани чрез поставяне на магнит върху кожата на пациента, над мястото където са имплантирани. Някои пейсмейкъри чрез последователно слагане и отстраняване на магнит могат да бъдат включвани и изключвани; болшинството преминават в асинхронен режим и обратно. Затова на летищата пациентите с пейсмейкъри не отиват към самолета през стандартния вход, където с мощно магнитно поле се търсят метални предмети, а преминават отстрани, където в случай на нужда могат да бъдат обискирани по обичайния начин.

    Всички тези пейсмейкъри имат един основен недостатък – когато липсва собствена електрическа активност на сърцето, работят със фиксирана честота, независимо от нуждите на пациента в конкретния момент. Пациентът и да спи, и да бяга, пейсмейкърът подава 75 импулса в минута, най-често. Съществуват и пейсмейкъри, които си променят сами честотата на пейсиране в зависимост от нуждите на пациента в конкретния момент. Болшинството от тях следят честотата на дишане на пациента. Когато пациентът диша по-често, а това обикновено е при физически усилия, пейсмейкърът пейсира по-бързо.