КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

 

 

MANINILÒ5

(МАНИНИЛÒ5)

 

 


1. Име на лекарственото средство

МaninilÒ 5

 

2. Качествен и количествен състав

Всяка таблетка МaninilÒ 5 съдържа като фармацевтично активна съставка 5 mg glibenclamid.

 

3. Лекарствена форма

Таблетка.

 

4. Клинични данни

4.1 Показания

МaninilÒ 5 е показан при неинсулинозависим диабет (diabetes mellitus type 2, диабет при възрастните), когато метаболитен контрол не може да бъде постигнат само с подходящ диетичен режим и физическа активност и когато не се налага лечение с инсулин.

В случаи на начална вторична резистентност може да се започне комбинирано лечение с инсулин.

 

4.2. Дозировка и начин на приложение

В началото на лечението или когато се заменя друг перорален антидиабетен препарат, се препоръчва постепенно увеличаване на дозата (пълзяща доза). Трябва да се започне с доза 2,5 mg глибенкламид дневно (1/2 таблетка МaninilÒ 5 mg  веднъж дневно). Дозата може да бъде повишавана постепенно до достигане на необходимата терапевтична доза, на интервали от няколко дни до една седмица. Максималният ефект се постига с 15 mg глибенкламид дневно (3 таблетки МaninilÒ 5 дневно).

Тъй като подобрението на метаболитния контрол е свързано с по-висока инсулинова чувствителност, нуждите от глибенкламид могат да намалеят по време на курса на лечение. За да бъде избегната тежка хипогликемия, може да се обсъди своевременно намаляване на дозата или ако дневната доза е много ниска, да се спре лекарството.

Дневни дози до 2 таблетки МaninilÒ 5 могат да бъдат приемани еднократно сутрин преди закуска, с малко течност. При по-високи дози се препоръчва общата доза да се раздели на два приема – сутрин и вечер в съотношение 2:1.

В случай, че е пропусната закуската, лекарството се трябва да се приеме преди първото хранене.

Пропусната доза не трябва да се приема със закъснение по-голямо от 1-2 часа, както и не трябва да се компенсира чрез увеличаване на следващата доза.

Приложение при деца и млади хора

Тъй като захарният диабет тип 2 се среща рядко сред млади хора (MODY), приложението на МaninilÒ5 в тази възрастова група е абсолютно изключение. При пациенти с телесно тегло под 50 kg следва да се прилага най-ниската възможна доза от 2.5 mg глибенкламид дневно (1/2 таблетка МaninilÒ 5 дневно). В противен случай схемата за приложение е като при възрастни. Комбинацията с инсулин при захарен диабет тип 1 е без ефект.

 

4.3 Противопоказания

При пациенти с инсулинозависим диабет тип 1 и в случаи на абсолютна вторична резистентност към глибенкламид при захарен диабет тип 2, лечението със сулфанилурейни препарати е противопоказано, особено при наличие на декомпенсирана метаболитна ацидоза, прекома или диабетна кома, метаболитна декомпенсация по време на инфекциозни заболявания или операции, както и при панкреатектомия.

Други противопоказания са тежко увреждане на чернодробната функция, тежка бъбречна недостатъчност с креатининов клирънс под 30 ml/min, известна свръхчувствителност към глибенкламид или към някоя от другите съставки. Глибенкламид не трябва да се използва при планирана или налична бременност, както и по време на кърмене.

 

4.4 Специални предупреждения и специални указания при употреба

Лечението на захарния диабет с това лекарство изисква редовен медицински контрол.

Особено внимание е необходимо при лечение на пациенти с увредена чернодробна функция, тъй като съществува повишен риск от поява на хипогликемии поради нарушаването на фармакокинетиката на глибенкламида и едновременно нарушаване на регулаторните механизми с обратна връзка. При по-високи дози или повторен прием през кратки интервали, продължителността на действие вероятно е по-дълга.

Гладуване за продължителен период, неадекватен прием на въглехидрати, необичайно физическо натоварване, консумацията на големи количества алкохол и особено съчетанието от тези фактори е свързано с повишен риск от хипогликемия.

При възрастни пациенти дозировката трябва да се определя с особено внимание. Рискът от поява на хипогликемия е по-висок при диабетици с изразени симптоми на мозъчносъдова склероза и при некооперативни пациенти.

 

4.5 Взаимодействия с други лекарства и други форми на взаимодействия

Ако пациентът е на продължително лечение с глибенкламид, започването на лечение с друго лекарство може да повлияе терапевтичния ефект. Също и ако се преустанови лекарство, което се прилага едновременно,  може да се промени метаболитното равновесие.

Хипогликемичният ефект на глибенкламида може да бъде усилен от препарати, забавящи елиминирането му от организма. Те включват: сулфонамиди, хлорамфеникол, фенилбутазон, оксифенбутазон, азапропазон, сулфинпиразон, кумаринови производни, миконазол и фенирамидол.

Засилване на хипогликемичния ефект на глибенкламида може да се очаква, когато пациентът едновременно приема лекарства с хипогликемизиращ ефект или такива, които повишават чувствителността към инсулин. Освен инсулин и други перорални противодиабетни средства като метформин и акарбоза, това са лекарства, които съдържат субстанции като салицилати, фенилбутазон, парааминосалицилова киселина, инхибитори на МАО, фенфлурамин, пентоксифилин (приложен парентерално в големи дози), окситетрациклин, анаболни агенти, АСЕ инхибитори, деривати на клофибрат, флуоксетин, тритоквалин и фосфамидите циклофосфамид, ифосфамид, трофосфамид.

Продължителното приложение на симпатолитични лекарства като бета-блокери, резерпин, клонидин и гванетидин може да допринесе за понижаването на кръвната захар. По-голямо клинично значение има фактът, че тези лекарства могат също да намалят хормоналната и неврологична обратна регулация, така че пациентът да бъде по-малко чувствителен към продромалните симптоми на хипогликемията.

Барбитурати, фенитоин и рифампицин ускоряват елиминирането на глибенкламид и могат да намалят хипогликемизиращия ефект.

Хипогликемизиращият ефект на глибенкламид може да бъде антагонистично повлиян от глюкагон, адреналин и други симпатикомиметични лекарства, кортикостероиди, тиреоидни хормони, диуретици включително ацетазоламид, никотинова киселина (във високи дози), фенотиазини, диазоксид и полови хормони.

Антагонистите на Н2-рецепторите могат да понижат или повишат хипогликемизиращия ефект.

Алкохол: Еднократният и продължителен прием на алкохол може непредвидимо да засили или намали хипогликемизиращия ефект на глибенкламида.

 

4.6 Бременност и кърмене

Глибенкламидът преминава през плацентарната бариера и следователно може да стимулира секрецията на инсулин в плода; преминава и в кърмата. Не трябва да се прилага по време на бременност и кърмене. Ако пациентките планират да  забременяват, трябва да бъдат посъветвани своевремено и да преминат на лечение с инсулин.

 

4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Самата активна съставка глибенкламид не влошава способността да се шофира. Обаче като последица от хипогликемия може да се наруши или загуби способността да се шофира или работи с машини, както и безопасността при работа при определени ситуации (работа на големи височини, и др.).

Докато не се постигне оптимално лечение, както и в случай на промяна в лечението или нередовна употреба на  Мaninil 5, способностите да се шофира, да се работи с машини  или работи без допълнителни мерки за безопасност, могат да бъдат нарушени.

 

4.8 Нежелани реакции

Глибенкламидът може да причини понижаване на нивата на кръвната захар до тежка степен, а понякога и продължителна хипогликемия с кома и летален изход. Причините могат да бъдат предозиране, неправилна диагноза, увредена бъбречна и чернодробна функция, консумация на алкохол, нередовно хранене (особено пропускане на хранения), необичайна физическа активност, ендогенни нарушения на въглехидратния метаболизъм (напр. поради заболявания на щитовидната жлеза, аденохипофизата и кората на надбъбрека, както и лекарствени взаимодействия. Симптомите на адренергичната обратна регулация могат да бъдат намалени или липсват в случай на бавно развитие на хипогликемия и в случаи на автономна невропатия или едновременно лечение със симпатиколитици (специално с бета-блокери).

В началото на лечението  могат да се появят временни зрителни смущения. Рядко са наблюдавани стомашно-чревни оплаквания като гадене, киселини, нарушения във вкуса, тежест под лъжичката, чувство на тежест, повръщане, коремна болка и диария.

Кожни реакции на свръхчувствителност и фоточувствителност се срещат рядко.  В изолирани случаи са описани тежки генерализирани реакции на свръхчувствителност [напр. еритема мултиформе (Steven-Johnson syndrome), Lyells syndrome, ексфолиативен дерматит, еритродермия и еритема нодозум] както и холестаза, хепатит и повишаване на чернодробните ензими. Рядко срещани са и нарушенията на хемопоезата (тромбоцитопения, понякога с пурпура) и много по-редки са случаите на левкопения, еритроцитопения, панцитопения и гранулоцитопения до агранулоцитоза. Установени са изолирани случаи на хемолитична анемия и васкулит. Обикновено тези промени са обратими, но могат също да бъдат животозастрашаващи.

Наблюдавано е леко изразено диуретично действие на глибенкламида и може да се появи увеличаване на телесното тегло. Продължителното лечение може да предизвика тиреоидна недостатъчност.

Трябва да бъде отбелязано, че е възможна кръстосана чувствителност с други сулфанилурейни препарати, сулфонамидни производни и пробенецид.

 

4.9 Предозиране

Предозиране при еднократно приети високи дози глибенкламид, както и предозиране с по-ниски дози, приемани за продължително време, могат да доведат до продължителна и животозастрашаваща хипогликемия, придружена със слабост, дълбоко безсъзнание и гърчове. Хипогликемията може също да бъде причинена от нередовно хранене, необичайна физическа активност и лекарствени взаимодействия.

Симптоми на хипогликемията

-         парасимпатикотонични: булимия, гадене, повръщане, безсилие.

-         симпатикотонични: безпокойство, изпотяване, сърцебиене, тахикардия, тремор, мидриаза, хипертензия.

-         централна нервна система: главоболие, нарушения в съня, ендокринен психосиндром (специфични промени в поведението: напр. раздразнимост, агресивност, дисбулия (с невъзможността за противодействия), потиснато настроение, намалена способност за концентрация, дизориентация), нарушена координация (неустойчиви движения, нервност), примитивен автоматизъм (гримасничене, лакомия, мляскяне), гърчове, огнищни симптоми (хемиплегия, афазия, диплопия), сънливност, кома, церебрално дишане и циркулаторни нарушения.

Лечение на интоксикация

Пациентът сам  може да предотврати лека хипогликемия (без нарушаване на съзнанието) чрез поемане на приблизително 20 g глюкоза, захар (захароза: цвеклова или тръстикова захар) или храна с високо съдържание на захар (плодов сок, кола).

 

Внимание: Ако пациентът се лекува с guar, абсорбцията на глюкоза след перорално приложение е значително забавена; след акарбоза пероралното лечение на хипогликемия е възможно само с глюкоза, да не се използват олигозахариди!

При тежка хипогликемия (със загуба на съзнание) трябва да се осигури интравенозен път. Лечението включва венозно инжектиране на 40 – 100 ml разтвор на глюкоза (20%) и/или (ако венозният път е невъзможен) 1 – 2 mg глюкагон мускулно или подкожно.

За да се предотврати рецидив след идването в съзнание, трябва перорално да се приемат захариди (незабавно 20 – 30 g захариди и на всеки 2 – 3 часа) или да се осигури непрекъсната инфузия на разтвор на глюкоза (5-10%) през следващите 24-48 часа. Възможно е през следващите 48 часа да се инжектира i.m. глюкагон 1 mg на интервали от 6 часа. След тежка хипогликемия нивото на кръвната захар трябва редовно да се проследява за най-малко 48 часа.

Ако безсъзнанието е придружено с тежка интоксикация (при опит за самоубийство) трябва да се приложи непрекъсната инфузия на разтвор на глюкоза (5-10%), с цел достигане концентрация на кръвната захар приблизително 200 mg/dl. При възможност да се повтори инфузията на високо концентрирана глюкоза след 20 минути. Ако клиничната картина не се променя, потърсете други причини за безсъзнанието, а също и лечение на мозъчния оток (дексаметазон), наблюдение и лечение в интензивен сектор.

Специално при деца лечението на хипогликемията трябва да бъде проведено при непрекъснат контрол на нивото на кръвната захар.

Освен споменатите по-горе мерки при остра интоксикация може да бъде от полза предприемането на мерки за отстраняване на токсините (стомашна промивка, повръщане), както и приложение на медицински въглен.

Глибенкламидът не се диализира.

 

5. Фармакологични данни

5.1 Фармакодинамични свойства

Фармако-терапевтична група: антидиабетно средство, сулфанилурея, [ATC code: A 10BB01 (glibenclamide)]

 

Глибенкламидът има хипогликемизиращ ефект при диабетици тип 2 и при здрави лица, тъй като повишава секрецията на инсулин от бета клетките на панкреаса. Неговият ефект върху панкреаса и бета-цитотропният ефект се дължи на стимулирането на все още функциониращите бета клетки на Лангерхансовите острови в панкреаса, т.е. освобождаване на ендогенния инсулин и следователно неговата употреба предполага наличие на известно производство на ендогенен инсулин при пациента. Този ефект се усилва от глюкозата.

Описано е инхибиране на освобождаването на глюкагон от А клетките на панкреаса и екстрапанкреасни ефекти като повишаване чувствителността на инсулиновия рецептор към инсулина в периферната тъкан, интензификация на ефекта на инсулина на пострецепторно ниво и забавяне на разграждането на рецептора, но по въпроса за тяхното клинично значение все още няма достатъчно яснота.

 

5.2 Фармакокинетични свойства

След перорално приложение при хора се извършва бърза резорбция.

Повече от 98% от глибенкламида се свързва с плазмения албумин.

Глибенкламидът практически напълно се разделя на два основни метаболита, 4-транс-хидроксиглибенкламид и 3-цис-хидроксиглибекламид в черния дроб. При животни е установено, че 4-хидроксиглибенкламид притежава незначителен хипогликемичен ефект; при плъхове този ефект е около 10-15% от този на изходното вещество. Екскрецията на двата метаболита се извършва почти по равно с урината и жлъчката. Времето на полуживот при елиминиране от плазмата се определя от 1,5 до 3,5 часа. Обаче времето на полуживот при елиминиране от плазмата не е идентично с продължителността на действие. Съвременните проучвания върху елиминирането при хора не предоставят данни за същността на процеса.

Елиминирането от плазмата е забавено при пациенти с увредена чернодробна функция.

При случаи на умерена бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс 30 ml/min) няма промени в елиминирането на изходното вещество и двата метаболита; при тежка бъбречна недостатъчност е възможно кумулиране.

 

Бионаличнаст

Бионаличността се определя от освобождаването на активната съставка от таблетката и зависи от галеновия препарат. При  ин витро условия тестовете за освобождаване показват, че освобождаването на активната съставка на немикронизирания Maninil 5 е около 63 % за 15 минути и 72 % за 60 минути.

Едновременният прием заедно с храна води до намаляване на плазмената концентрация в сравнение с прием на гладно.
5.3 Предклинични данни за поносимост

Остра токсичност

При проучвания върху животни е установено, че острата, както и хроничната токсичност на глибенкламид са изключително ниски. Пероралната LD50 доза е над 15 g/kg телесно тегло при плъхове, мишки и морски свинчета и над 10 g/kg телесно тегло при зайци и кучета.

 

Хронична токсичност

При изследванията върху хроничната токсичност не са доказани токсични симптоми, макроскопски и микроскопски промени  в органите или промени в клиничните параметри след перорално приложение на глибенкламид от 0,2 до 20,0 mg/kg телесно тегло за период от 45 дни до 9 седмици при плъхове и 18 месеца при кучета.

 

Туморогенен и мутагенен потенциал

Няма налични данни за туморогенен потенциал на глибенкламид. В няколко изследвания върху мутагеността при ин витро и ин виво условия (Ames тест, микронуклеарен тест) не е установен мутагенен потенциал.

 

Проучвания върху репродукцията

При  изследвания върху фертилитета при плъхове от женски и мъжки пол не са установени данни за увреждане след приложение до 15 g/kg телесно тегло. Изследванията, извършени върху плъхове и зайци по време на чувствителни етапи от органогенезата не дават данни за мутагенни, тератогенни и ембриотоксични ефекти. Ембриотоксичните ефекти при зайци, плъхове и мишки  като смърт на плода ин утеро и/или леко повишаване на резорбцията са наблюдавани само при плъхове и мишки след изключително високи дози, които превишават 10 000 пъти фармацевтично ефективните дози.

 

6. Фармацевтични свойства

6.1 Помощни съставки

Lactose monohydrate                                       90.000 mg

Potato starch                                                    48.697 mg

Gelatine                                                            2.550 mg

Magnesium stearate                                          1.500 mg

Talc                                                                  2.250 mg

Coloring agent E 124, cochineal red A  0.003 mg

 

6.2 Несъвместимости

Не са известни.

 

6.3 Срок на годност

Срокът на годност на Maninil 5 е 3 години.

Продуктът не трябва да се използва след изтичане срока на годност.

 

6.4 Специални условия за съхранение

Няма.

 

6.5 Вид и съдържание на опаковката

Картонена кутия и стъкленa, прозрачнa бутилка със запушалка, 30 ml, съдържаща 120 таблетки. Бутилката е с етикет.

 

6.6 Препоръки за употреба

Maninil 5 се разпространява по лекарско предписание.

 

7. Носител на регистрацията

Berlin-Chemie AG

(Menarini Group)

Glienicker Weg 125

12489 Berlin, Germany

Tel.: 030 67070

Fax: 030 6707-2120

 

8. Номер на регистрацията

Протокол No 517

 

9. Дата на първата регистрация

04.05.1993

 

10. Информацията датира от

 февруари 1999