Електрокардиограма

Електрокардиограмата (ЕКГ) е тест, който всеки човек трябва да си направи поне веднъж, независимо от това, че е напълно здрав. Сърцето е с „електрическо запалване, подобно на двигателите на колите”. Само че токовете, които активират сърцето са много слаби и се наричат биотокове. Електрокардиографът регистрира тези биотокове, усилва ги сто пъти и ги рисува върху хартия – това е електрокардиограмата. Периферните мускули също имат електрическа активност, която може да смути ЕКГ-мата и затова при правенето й изследваният трябва да лежи спокойно.

Има състояния при които човек е напълно здрав, но електрокардиограмата му е различна от тази на другите хора. Така е например при синдром на ранна реполяризация – тези хора са здрави, но електрокардиограмата им е постоянно както при начален инфаркт. Ако тези хора, независимо че нямат оплаквания, си направят профилактично ЕКГ-ма, това се разбира и по-късно не стават грешки. Ако те обаче си правят ЕКГ-ма по повод на някаква гръдна болка – например от шипове, и тогава за пръв път им се прави ЕКГ, най-вероятно ще се реши че са с инфаркт и „ще отнесат” едно лечение за него.

Съществуват и вродени заболявания на проводните пътища за биотоковете в сърцето. Тези вродени болести могат да бъдат открити само ако съответният човек си направи ЕКГ, желателно още когато те не са му причинили никакви проблеми.

Поради това е добре всеки човек да си направи ЕКГ поне веднъж в живота и да запази тази електрокардиограма у дома за сравнение при нужда. Когато един ден има някакви оплаквания, му се прави нова ЕКГ-ма, която се сравнява със старата. Ако двете кардиограми са еднакви е по-малко вероятно причината за новопоявилите се оплаквания да е сърдечна. Ако обаче кардиограмата при оплакванията се различава значимо от изходната, профилактично направена ЕКГ-ма, то пациентът е за постъпване в кардиология.