МАРЧЕВ: МУЛТИМЕДИЙНА МЕДИЦИНА (4хМ)

Седемнадесет съвета към докторанта

А. Подготовка на дисертацията

1. Не пиши много. Дисертацията не е “Война и мир”, а ти не си Лев Толстой. Дебелата дисертация действа на рецензентите като червения цвят на бика.
2. Не пиши кратко. Това свидетелства или за голям талант, или за умствена ограниченост. Нито едното, нито другото рецензентите ще ти простят.
3. Обмисляй внимателно заглавието на дисертацията – то е като шапката за жена в напреднала възраст.
4. Не прекалявай с критиката към тези, които преди теб са се потили над същите или подобни проблеми.
5. Не тупай по рамото класиците на естествознанието.
6. Не си вири носа. Не мисли, че всички наоколо са невежи и че ти си най-умният. Избягвай личното местоимение “АЗ”. Заменяй го с “НИЕ”. Използвай безличната форма на глаголите.
7. Проверявай качеството на дисертацията си чрез домашните и колегите си. Нормалната дисертация трябва да предизвиква у читателите и слушателите неволно прозяване, постепенно преминаващо в здрав сън. Разделите, пораждащи някаква форма на вълнение, трябва да се преработят. Не се радвай, ако неизкушен слушател твърди, че всичко му е ясно – това е сигурен признак, слушател твърди, че всичко му е ясно – това е сигурен признак, че научната аудитория няма да те разбере.
 

Б. Подбор на рецензенти

8. Рецензентът е централната фигура при защитата.
9. Оптималният рецензент трябва да има добра представа за предмета на дисертацията, но не трябва да бъде голям специалист в конкретната област. Недобре запознат с проблема рецензент може да окаже мечешка услуга, като хвали точно онова, което би трябвало умерено да ругае. Корифеят път може да намери някоя дребна грешка и да направи от мухата слон.
10. Избягвай да каниш за рецензенти млади доценти. Те тепърва се борят за “място под слънцето” и в стремежа да изтъкнат себе си, ще проверят дисертацията ти за неточности, пропуски и грешки. Обръщай се към беловласи деятели на науката и техниката, тъй като с приближаване на старостта всички ставаме, ако не по-добри, то във всеки случай по-лениви.
11. Постарай се да направиш потенциалните рецензенти свои съучастници. За целта се обръщай към тях за съвети и им благодари за ценната помощ. С това ще демонстрираш своето нищожество и тяхното превъзходство. Така “врагът” ще бъде заинтересуван от успеха на защитата ти, тъй като кой би се обявил против собствените си препоръки?!
 

В. Защита на дисертацията

12. Защитата е моноспектакъл. Артист е докторантът, декори – плакатите, публика – Научният съвет, критици – рецензентите. Но не забравяй, че за разлика от театралното представление, защитата не може да бъде повтаряна.
13. На катедрата се дръж прилично. Не си бъркай в ушите, не се секни шумно, не пий често вода, не върти показалката над главите на седящите в президиума.
14. Ако докладът е написан, не се стреми да го декламираш наизуст, а от време на време поглеждай в листите пред себе си. Мънкането на дисертанта предизвиква възмущението на слушателите. Старай се да говориш ясно, но монотонно. Колкото повече членове на Научния съвет ще дремят или мечтаят за личните си работи, толкова по-скоро и по-успешно ще мине защитата.
15. Използвай мултимедиен проектор. Постарай се да блеснеш с количеството и качеството на фактическия материал.
16. В заключителното си слово благодари и се кланяй, кланяй се и благодари. Стриктно спазвай необходимата йерархия. На отсъстващите благодари по-малко, а на присъстващите – повече.
17. След успешна защита уреждай банкет.
 

Съставено от скучаещи членове на Научни съвети по време на защити на дисертации и размножено от благодарните докторанти.